16 jun 2013, 12:39

Селото е моята родина

  Poesía » Otra
623 0 0

За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в този град съм вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден!

Не мога в този град  дори да се отпусна,
все срещам аз намусени лица!
Аз срещам тук неистините им изкусни.
Не срещам  простодушните сърца!

Очаквам винаги край мене изненади...
Не се зачитат моя интерес!
Тук сиирджиите ме гледат със наслада
и ме третират като гладен пес!

Докато в селото нещата са различни-
аз хората  ги знам по имена.
Дори характерите им аз знам отлично...
Къде  са скрити "злите" семена!

И вечер, като седна сам на судормата
и замечтано видя родния "балкан",
аз чувствам, че ми става леко на душата
и се разхождам във небесния харман...

А сутрин, щом се срещна пръв  със ранината
и чуя птичките да пеят вместо нас,
и видя Изгрева, докарал светлината,
аз без да искам се изпълвам със  екстаз!


  10.07.2012 г. Драгойново 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...