За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в този град съм вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден!

Не мога в този град  дори да се отпусна,
все срещам аз намусени лица!
Аз срещам тук неистините им изкусни.
Не срещам  простодушните сърца!

Очаквам винаги край мене изненади...
Не се зачитат моя интерес!
Тук сиирджиите ме гледат със наслада
и ме третират като гладен пес!

Докато в селото нещата са различни-
аз хората  ги знам по имена.
Дори характерите им аз знам отлично...
Къде  са скрити "злите" семена!

И вечер, като седна сам на судормата
и замечтано видя родния "балкан",
аз чувствам, че ми става леко на душата
и се разхождам във небесния харман...

А сутрин, щом се срещна пръв  със ранината
и чуя птичките да пеят вместо нас,
и видя Изгрева, докарал светлината,
аз без да искам се изпълвам със  екстаз!

  10.07.2012 г. Драгойново