Jun 16, 2013, 12:39 PM

Селото е моята родина

  Poetry » Other
617 0 0

За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в този град съм вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден!

Не мога в този град  дори да се отпусна,
все срещам аз намусени лица!
Аз срещам тук неистините им изкусни.
Не срещам  простодушните сърца!

Очаквам винаги край мене изненади...
Не се зачитат моя интерес!
Тук сиирджиите ме гледат със наслада
и ме третират като гладен пес!

Докато в селото нещата са различни-
аз хората  ги знам по имена.
Дори характерите им аз знам отлично...
Къде  са скрити "злите" семена!

И вечер, като седна сам на судормата
и замечтано видя родния "балкан",
аз чувствам, че ми става леко на душата
и се разхождам във небесния харман...

А сутрин, щом се срещна пръв  със ранината
и чуя птичките да пеят вместо нас,
и видя Изгрева, докарал светлината,
аз без да искам се изпълвам със  екстаз!


  10.07.2012 г. Драгойново 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...