16 июн. 2013 г., 12:39

Селото е моята родина

620 0 0

За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в този град съм вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден!

Не мога в този град  дори да се отпусна,
все срещам аз намусени лица!
Аз срещам тук неистините им изкусни.
Не срещам  простодушните сърца!

Очаквам винаги край мене изненади...
Не се зачитат моя интерес!
Тук сиирджиите ме гледат със наслада
и ме третират като гладен пес!

Докато в селото нещата са различни-
аз хората  ги знам по имена.
Дори характерите им аз знам отлично...
Къде  са скрити "злите" семена!

И вечер, като седна сам на судормата
и замечтано видя родния "балкан",
аз чувствам, че ми става леко на душата
и се разхождам във небесния харман...

А сутрин, щом се срещна пръв  със ранината
и чуя птичките да пеят вместо нас,
и видя Изгрева, докарал светлината,
аз без да искам се изпълвам със  екстаз!


  10.07.2012 г. Драгойново 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...