Селска къща

12 ago 2009, 23:11

Poesía » Otra

1150 1 2

Мълчи горчиво селската ни къща

и гледа плахо там, в далечината.

Очаква някой все да се завръща,

да хлопа тихо, тихо на вратата.

Въздиша кротко кривата ù стряха

и мигат тъжно прашните стъкла,

че колко пълни стаите ù бяха,

а колко празни, глухи са сега.

Стопанинът ù някъде замина,

прокуден от несретницата бедност.

Тя чака да се върне от чужбина,

трогателна във свойта сляпа верност.

И той ще дойде, тихо ще приседне

на двора, под голямото дърво.

А къщата - тя цялата ще светне,

че нейното дете си е дошло.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.