Селска къща
Мълчи горчиво селската ни къща
и гледа плахо там, в далечината.
Очаква някой все да се завръща,
да хлопа тихо, тихо на вратата.
Въздиша кротко кривата ù стряха
и мигат тъжно прашните стъкла,
че колко пълни стаите ù бяха,
а колко празни, глухи са сега.
Стопанинът ù някъде замина,
прокуден от несретницата бедност.
Тя чака да се върне от чужбина,
трогателна във свойта сляпа верност.
И той ще дойде, тихо ще приседне
на двора, под голямото дърво.
А къщата - тя цялата ще светне,
че нейното дете си е дошло.
© Зорница Петровска All rights reserved.
