СЕЛСКА ПЕЧАЛ
Да зърнеш родната си къща,
стаена в диплите на мрака.
Когато с трепет се завръщаш –
където никой те не чака.
Тревата е изпасла двора –
във който стъпките кънтяха,
на шетали до късно хора,
които с мене хляб деляха...
В просъница очи отварям,
след призив страстен на петлите.
Пълзят в притихналата стая, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse