Любо (Любен Стефанов)
86 202
29.04.2014 г., 12:50 ч.

Селска печал 

  Поезия » Гражданска
1421 0 16

СЕЛСКА ПЕЧАЛ

 

Да зърнеш родната си къща,

стаена в диплите на мрака.

Когато с трепет се завръщаш –

където никой те не чака.

 

Тревата е изпасла двора –

във който стъпките кънтяха,

на шетали до късно хора,

които с мене хляб деляха...

 

В просъница очи отварям,

след призив страстен на петлите.

Пълзят в притихналата стая,

на слънчевия диск, лъчите.

 

Дъхът на селски аромати.

Неясна глъч и конски тропот.

Мига вълшебен на зората.

Денят започва светъл поход...

 

Изминат път. В прахта от Вчера

забравен спомен се събуди.

Неясен порив да намеря –

света щастлив, света изгубен.

 

Комин без дим. Самотен лягаш

в порутен дом с любов изграждан.

Духът печален шепне сякаш –

не си живял, не си се раждал.

 

 

 

27.04.2014 г.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??