Селска печал
СЕЛСКА ПЕЧАЛ
Да зърнеш родната си къща,
стаена в диплите на мрака.
Когато с трепет се завръщаш –
където никой те не чака.
Тревата е изпасла двора –
във който стъпките кънтяха,
на шетали до късно хора,
които с мене хляб деляха...
В просъница очи отварям,
след призив страстен на петлите.
Пълзят в притихналата стая,
на слънчевия диск, лъчите.
Дъхът на селски аромати.
Неясна глъч и конски тропот.
Мига вълшебен на зората.
Денят започва светъл поход...
Изминат път. В прахта от Вчера
забравен спомен се събуди.
Неясен порив да намеря –
света щастлив, света изгубен.
Комин без дим. Самотен лягаш
в порутен дом с любов изграждан.
Духът печален шепне сякаш –
не си живял, не си се раждал.
27.04.2014 г.
© Любен Стефанов All rights reserved.
