СЕЛСКА ПЕЧАЛ
Да зърнеш родната си къща,
стаена в диплите на мрака.
Когато с трепет се завръщаш –
където никой те не чака.
Тревата е изпасла двора –
във който стъпките кънтяха,
на шетали до късно хора,
които с мене хляб деляха...
В просъница очи отварям,
след призив страстен на петлите.
Пълзят в притихналата стая, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up