21 ago 2008, 14:59

Селски воли и неволи...

  Poesía » Otra
973 0 4

На село случи се това,
кое разказвам ви сега.

 

 

Та цъфнали дървета бяха,
красота! И птичките летяха.

 

 

Удивлен от всичко туй,
бе главният нa разказа герой,

 

 

Той влюбен беше в Гана,
а тя във него и във още двама,

 

 

та Гиньо всичко зарад Гана правеше,
дори вода със стомните набавяше.

 

 

Кога на Гана патки да пасе заръчаха,
тогава Гиньо ги пасеше, без да я измъчваха.

 

 

След всичко туй обаче, случи се веднъж
и Гиньо осъзна, че веч е мъж.

 

 

Та скришно взе да дебне Гана,
дали ще бъде дибидюс или с пижама.

 

 

А тя, наместо да се крие,
го в стаята си тайничко прие,

 

 

и тъй в леглото под юргана,
се Гиньо, скри при Гана.

 

 

Не знам какво са правили, обаче,
след девет месеца при Гана нещо взе да плаче.

 

 

И нашият герой накратко
беше вече станал татко.

 

 

Поука във историята не търсете,
ами се замислете и после, какво поискате правете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...