Селско-ентелегентна-идилична!
Ибаф му мамътъ! Умре прасето -
закина го дирекот насред двора,
мъ многу ми е мъчну, за куету,
щот тя, жуната, е за бой бе, ора!
Чи фанъла от вчера да чите пуезия,
то сякъш няма сириали на икрана,
от толкуз рими пък я цапналъ ъмнезия -
уставила купривъта нибрана.
Пък, той, шопара, Гошо де – прасето,
убичаши я многу тъз папара,
купривка, трици – праву от качето,
я кльопаши кът сутришна извара.
То хубу, ама мойта съ зачела,
у некакви си там слова либофни,
прасето пък, цел ден, от глад умрело,
чи станъха ей тез нища съдбовни!
Дъ земи да прискочи през дуваря,
от кочинката вънка да излези,
със зурлата изровило в хамбаря,
преди във кукушарника да влези!
Да беше мор, да беше чума,
пък то – прасето ми умрялу,
затъкналу го яко и без глума,
щот ярките, ги сичките, изялу!
© Todos los derechos reservados