СЕМЕЕН АЛБУМ

... в горчивото пладне на моя живот,

поседнал на прага на дългата зима,

разглеждам в албумите челяд и род –

и става ми светло, че, все пак, ме има,

от снимките гледа ме моят баща,

балдъзи, етърви, чинайки и лели,

и – ако случайност събра ни в света,

случайно ли заедно с тях сме живели? –

дали ще си спомнят за мен въобще,

тъй както лицата им вече не помня,

а нявга лицето ми миеха те

с водица от простата мамина стомна,

нима се разминахме страшно – така,

че никой не идва с лопатка за огън? –

и – нито: – Здравейте! – сега да река,

пък няма кому да прошепна и: – Сбогом!

От късчето баничка с бабин локум

душата ми сякаш полита над бездна...

Събрани мълчания в прашен албум,

във който – вторачен, и аз ще изчезна.