слънчобрана хвърля зайчета
от слънце,
във пастелните лета

сенките се топлят в крайчето,
усъмват,
във седефа се топят.

дамата е белоснежна,
и мечтае неразкрита
под чадърчето небрежно
чак косите й се сплитат.

а край нея пък мъжа й
как разтяга се на плажа
със увереност, -държа я!,
мисли си и я ухажва.

а детенцето им си играе
с пясъци и миди стари
и спокойно е, то знае
че семейство има; п`ари!

п`ари, както и нагрява
слънцето със здраве морско
дава ли се, боже, дава
добрина и свежест горска!

няма нищо по-щастливо
от семейство без раздяла
във смеха доверието живо
гали ги в сърцата с бяло.

а когато любовта е вечна,
изградена през бедите,
даже бъдеще далечно,
не заплашва им мечтите.

имам аз едно наум!
развод ще му поискам (храм)
тъй да види листа, бум!
да види брака изкован

че даже да го плашиш днес
със думи страшни на отбой,
ще звънне трепетливо без
да го докосне никак, сине мой!