24.04.2020 г., 17:15

Семейство

1.1K 0 0

слънчобрана хвърля зайчета
от слънце,
във пастелните лета

сенките се топлят в крайчето,
усъмват,
във седефа се топят.

дамата е белоснежна,
и мечтае неразкрита
под чадърчето небрежно
чак косите й се сплитат.

а край нея пък мъжа й
как разтяга се на плажа
със увереност, -държа я!,
мисли си и я ухажва.

а детенцето им си играе
с пясъци и миди стари
и спокойно е, то знае
че семейство има; п`ари!

п`ари, както и нагрява
слънцето със здраве морско
дава ли се, боже, дава
добрина и свежест горска!

няма нищо по-щастливо
от семейство без раздяла
във смеха доверието живо
гали ги в сърцата с бяло.

а когато любовта е вечна,
изградена през бедите,
даже бъдеще далечно,
не заплашва им мечтите.

имам аз едно наум!
развод ще му поискам (храм)
тъй да види листа, бум!
да види брака изкован

че даже да го плашиш днес
със думи страшни на отбой,
ще звънне трепетливо без
да го докосне никак, сине мой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...