27 nov 2011, 12:47

Семейството

  Poesía » Otra
1.5K 0 0

приятелството идва с уважението,

любовта чрез доверието,

а семейството с отговорността.

 

 

Когато поискам, затварям очи

и малко назад се завръщам,

виждам усмихнати, топли очи

на мойто семейство вкъщи.

 

Отново е зима, снегът си вали,

но огън в камината свети,

семейно празнуваме, смях и игри

с изстреляни цветни конфети.

 

Баба вкусни гозби пак поднася,

мама елхата краси,

вуйна масата подрежда,

вуйчо скарата реди.

 

Дядо виното наточва,

тате носи ни дърва,

братовчедките ми двете

украсяват тортата.

 

А пък аз със моя брат

подаръци под елхата редим,

че всички в дома ни

с любов да дарим.

 

Семейството е дар от бога,

с тях се чувстваш най-богат.

Семейството ти дава смисъл

да живееш в този свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...