27 nov 2011, 12:47

Семейството

  Poesía » Otra
1.5K 0 0

приятелството идва с уважението,

любовта чрез доверието,

а семейството с отговорността.

 

 

Когато поискам, затварям очи

и малко назад се завръщам,

виждам усмихнати, топли очи

на мойто семейство вкъщи.

 

Отново е зима, снегът си вали,

но огън в камината свети,

семейно празнуваме, смях и игри

с изстреляни цветни конфети.

 

Баба вкусни гозби пак поднася,

мама елхата краси,

вуйна масата подрежда,

вуйчо скарата реди.

 

Дядо виното наточва,

тате носи ни дърва,

братовчедките ми двете

украсяват тортата.

 

А пък аз със моя брат

подаръци под елхата редим,

че всички в дома ни

с любов да дарим.

 

Семейството е дар от бога,

с тях се чувстваш най-богат.

Семейството ти дава смисъл

да живееш в този свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...