Семето на времето

Освободена от веригите на своето племе,

забравила тежест и бреме,

искам да тичам на воля,

без да моля за разрешение

сред безбройни правила за поведение.

Искам да тичам сред звездите

и блясъкът им да краси косите

на новата ми силна същност.

И всъщност

аз ще съм небе,

разстлано над безбройни светове;

аз ще съм вред облаците тайни,

стаили капчици незнайни

от безбрежните морета на земята.

Освободена от въжетата,

притиснати до моите гърди,

вдишвам аромата на лалетата

и невластвалите си мечти.

И нямам племе.

Отърсена от тежкото бреме,

увиснало на моята шия,

аз съм семето на времето

и крила ще си пришия,

за да бъда неподвластна

на неволи и беди,

господари и следи,

на стремежи алчни, зли.

Като цвете ще израсна от почвата, покрила семето,

защото аз съм времето!