Dec 2, 2008, 12:50 PM

Семето на времето

  Poetry
946 0 1
 

Освободена от веригите на своето племе,

забравила тежест и бреме,

искам да тичам на воля,

без да моля за разрешение

сред безбройни правила за поведение.

Искам да тичам сред звездите

и блясъкът им да краси косите

на новата ми силна същност.

И всъщност

аз ще съм небе,

разстлано над безбройни светове;

аз ще съм вред облаците тайни,

стаили капчици незнайни

от безбрежните морета на земята.

 

Освободена от въжетата,

притиснати до моите гърди,

вдишвам аромата на лалетата

и невластвалите си мечти.

 

И нямам племе.

Отърсена от тежкото бреме,

увиснало на моята шия,

аз съм семето на времето

и крила ще си пришия,

за да бъда неподвластна

на неволи и беди,

господари и следи,

на стремежи алчни, зли.

Като цвете ще израсна от почвата, покрила семето,

защото аз съм времето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тинка Това All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...