2.12.2008 г., 12:50

Семето на времето

948 0 1
 

Освободена от веригите на своето племе,

забравила тежест и бреме,

искам да тичам на воля,

без да моля за разрешение

сред безбройни правила за поведение.

Искам да тичам сред звездите

и блясъкът им да краси косите

на новата ми силна същност.

И всъщност

аз ще съм небе,

разстлано над безбройни светове;

аз ще съм вред облаците тайни,

стаили капчици незнайни

от безбрежните морета на земята.

 

Освободена от въжетата,

притиснати до моите гърди,

вдишвам аромата на лалетата

и невластвалите си мечти.

 

И нямам племе.

Отърсена от тежкото бреме,

увиснало на моята шия,

аз съм семето на времето

и крила ще си пришия,

за да бъда неподвластна

на неволи и беди,

господари и следи,

на стремежи алчни, зли.

Като цвете ще израсна от почвата, покрила семето,

защото аз съм времето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...