7 dic 2007, 12:23

Сeнки 

  Poesía » De amor
772 1 8

 

 

Вчера срещнах очите ти черни, любими,

пронизани с белег на бягащи сенки...

Под техния ирис, в дълбокото знам, че ме има.

Цяла вечер се лутах и всичко похарчих.

 

Дълго гледах реката отгоре, от моста...

В душата си рових, отчаяно търсих пътеки.

Удавих луната във кал, и виках, и плаках...

В мислите бягах и търсих високи балкони.

 

Утрото звънна, разпиляха се пламнали страсти.

Детски смях ме засипа и зора ме прегърна.

Спомен пропъдих, късах копринени вейки.

Само в реката, недейте ме търси... Недейте!

29.11.07г

 

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??