7 dic 2007, 12:23

Сeнки

1.3K 1 8

 

 

Вчера срещнах очите ти черни, любими,

пронизани с белег на бягащи сенки...

Под техния ирис, в дълбокото знам, че ме има.

Цяла вечер се лутах и всичко похарчих.

 

Дълго гледах реката отгоре, от моста...

В душата си рових, отчаяно търсих пътеки.

Удавих луната във кал, и виках, и плаках...

В мислите бягах и търсих високи балкони.

 

Утрото звънна, разпиляха се пламнали страсти.

Детски смях ме засипа и зора ме прегърна.

Спомен пропъдих, късах копринени вейки.

Само в реката, недейте ме търси... Недейте!

29.11.07г

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...