Сeнки
Вчера срещнах очите ти черни, любими,
пронизани с белег на бягащи сенки...
Под техния ирис, в дълбокото знам, че ме има.
Цяла вечер се лутах и всичко похарчих.
Дълго гледах реката отгоре, от моста...
В душата си рових, отчаяно търсих пътеки.
Удавих луната във кал, и виках, и плаках...
В мислите бягах и търсих високи балкони.
Утрото звънна, разпиляха се пламнали страсти.
Детски смях ме засипа и зора ме прегърна.
Спомен пропъдих, късах копринени вейки.
Само в реката, недейте ме търси... Недейте!
29.11.07г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
