Сенки
Аз вървя, вървя, вървя... и Те вървят след мен.
Погледът ми с паника се лута...
Тротоар и светофар, и... цвят зелен!
Дали това ще е решаваща минута...
Пресичам, продължавам и забързвам крачки –
''Не! Не! Не!'' – до мен са и не ме оставят.
Аз и Ти – в ръцете им сме просто две играчки
и Те ще си решат какво със нас да правят...
Очертания сред мрака и неясни силуети –
мрачни, скрити и потайни.
Конник без глава, след него призрачни карети –
Те живеят във нощта и от нея нямат тайни.
Спирам за секунда, притаявам дъх,
в очакване на неизвестното очи затварям.
Някъде около мен изшумолява плъх –
''Това е сън! Това е сън!'' – на ума си трескаво повтарям.
Едното си око отварям плахо и в тъмата пак се взирам –
виждам ги, побърквам се, започвам сам да си говоря...
Търся сили – не намирам.
И отказвам да се боря...
2007 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калински Todos los derechos reservados
Все пак благодаря,че си си отделил от времето.
