20 авг. 2012 г., 13:25  

Сенки

1.2K 0 9

Аз вървя, вървя, вървя... и Те вървят след мен.

Погледът ми с паника се лута...

Тротоар и светофар, и... цвят зелен!

Дали това ще е решаваща минута...

 

Пресичам, продължавам и забързвам крачки –

''Не! Не! Не!'' – до мен са и не ме оставят.

Аз и Ти – в ръцете им сме просто две играчки

и Те ще си решат какво със нас да правят...

 

Очертания сред мрака и неясни силуети –

мрачни, скрити и потайни.

Конник без глава, след него призрачни карети –

Те живеят във нощта и от нея нямат тайни.

 

Спирам за секунда, притаявам дъх,

в очакване на неизвестното очи затварям.

Някъде около мен изшумолява плъх –

''Това е сън! Това е сън!'' – на ума си трескаво повтарям.

 

Едното си око отварям плахо и в тъмата пак се взирам –

виждам ги, побърквам се, започвам сам да си говоря...

Търся сили – не намирам.

И отказвам да се боря...

 

                       2007 г.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Че имаш нужда от корекции си прав, но в случая е важна идеята и тя е на лице. Хаосът си е хаос и си е разбъркан, но четенето на поезия определено помага да го подредиш. Дерзай и от всички мнения си взимай само нужното ти.
  • Именно-просто думи.Не е нужно във всичко да търсите смисъл,послание или каквото и да било.Просто история..А как ми прочете мислите,че намери хаУс в тях,не знам Все пак благодаря,че си си отделил от времето.
  • Хаусът в мислите ти и аз... просто не се разбираме. Не виждам - каквото и да било, освен разбъркани думи - слепени в изречения. Това е моето мнение и оценката ми е слаба.
  • Да,идеята е добра наистина! Лично аз съм го харесвам!
  • Параноя вика...на догадки ли ще си играем?Просто думи...Не е нужно във всичко да търсите смисъл и да усложнявате нещата излишно

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...