5 jul 2007, 10:59

Сенки

  Poesía
789 0 21
Тази нощ - сенките се сляха
в края на истинският Рай.
Щурче припяваше разпалено
нежна песничка за любовта.

Светулка мъничка - искрица,
просветна със светлинката си над тях.
Тъй влюбени и грешни,
напуснаха прекрасния Рай!

Но той продължи за тях, на Земята.
Тъй невинно слети бяха те.
Примираше от удоволствие земята,
нощта зави ги - скри ги от света.

Докосвания, пърхащи като пеперуди,
си подаряваха парещи те.
А думите, така въздишащи от удоволствие,
повтаряха чрез устните им: "ОБИЧАМ ТЕ!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...