Jul 5, 2007, 10:59 AM

Сенки

  Poetry
795 0 21
Тази нощ - сенките се сляха
в края на истинският Рай.
Щурче припяваше разпалено
нежна песничка за любовта.

Светулка мъничка - искрица,
просветна със светлинката си над тях.
Тъй влюбени и грешни,
напуснаха прекрасния Рай!

Но той продължи за тях, на Земята.
Тъй невинно слети бяха те.
Примираше от удоволствие земята,
нощта зави ги - скри ги от света.

Докосвания, пърхащи като пеперуди,
си подаряваха парещи те.
А думите, така въздишащи от удоволствие,
повтаряха чрез устните им: "ОБИЧАМ ТЕ!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...