12 ago 2012, 0:08

Сенки от миналото

622 0 2

 

За нас не беше отредено

брачно ложе.

Но ти си моят бог,

а аз съм твоята богиня.

Две божества,

изгубили се на Земята,

които Времето размина.

 

Стоиш на своя трон висок,

а бавно аз

нагоре се катеря.

И може би във някой друг живот -

по-рано или късно,

но ще те намеря!

 

Не може тук да бъде края -

на този дивен морски бряг.

Земята се върти и зная,

че ние с тебе

ще се срещнем пак.

 

 

ВИЛИ ДИМИТРОВА

Из стихосбирката "В лабиринта на живота"

 

ISBN: 978-954-897-104-1

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...