12.08.2012 г., 0:08

Сенки от миналото

621 0 2

 

За нас не беше отредено

брачно ложе.

Но ти си моят бог,

а аз съм твоята богиня.

Две божества,

изгубили се на Земята,

които Времето размина.

 

Стоиш на своя трон висок,

а бавно аз

нагоре се катеря.

И може би във някой друг живот -

по-рано или късно,

но ще те намеря!

 

Не може тук да бъде края -

на този дивен морски бряг.

Земята се върти и зная,

че ние с тебе

ще се срещнем пак.

 

 

ВИЛИ ДИМИТРОВА

Из стихосбирката "В лабиринта на живота"

 

ISBN: 978-954-897-104-1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...