12 авг. 2012 г., 00:08

Сенки от миналото

625 0 2

 

За нас не беше отредено

брачно ложе.

Но ти си моят бог,

а аз съм твоята богиня.

Две божества,

изгубили се на Земята,

които Времето размина.

 

Стоиш на своя трон висок,

а бавно аз

нагоре се катеря.

И може би във някой друг живот -

по-рано или късно,

но ще те намеря!

 

Не може тук да бъде края -

на този дивен морски бряг.

Земята се върти и зная,

че ние с тебе

ще се срещнем пак.

 

 

ВИЛИ ДИМИТРОВА

Из стихосбирката "В лабиринта на живота"

 

ISBN: 978-954-897-104-1

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...