12 авг. 2012 г., 00:08

Сенки от миналото

624 0 2

 

За нас не беше отредено

брачно ложе.

Но ти си моят бог,

а аз съм твоята богиня.

Две божества,

изгубили се на Земята,

които Времето размина.

 

Стоиш на своя трон висок,

а бавно аз

нагоре се катеря.

И може би във някой друг живот -

по-рано или късно,

но ще те намеря!

 

Не може тук да бъде края -

на този дивен морски бряг.

Земята се върти и зная,

че ние с тебе

ще се срещнем пак.

 

 

ВИЛИ ДИМИТРОВА

Из стихосбирката "В лабиринта на живота"

 

ISBN: 978-954-897-104-1

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...