face04 (Таня Кирилова)
163 3746
12 may 2009, 14:39

Сенките на спомена 

  Poesía
786 0 8

Във живи въгленчета се превърнаха сълзите.

Жаравата заплака с шепотни искри.

От сенките на спомена във танц се разгоряха

вълшебните милувки, както някога преди.

 

Душа, разпъната във свойто откровение.

Изтръпва от виденията на страстта.

Съблечени, целувките изгарят тишината,

а обичта единствен съдник е в нощта.

 

На устните въздишката е спряла.

Кръвта надига се във порив нов.

А на перваза мъничка звезда изгряла,

трепти във ритъм с нашата любов.

 

Луната в своя плащ

две влюбени сърца обгръща.

И пази ги от хорските очи.

За да сме щастливи всяка нощ

във спомена си, само аз и ти.

 

Таня Кирилова

май 2009 г

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??