Сенките на спомена
Във живи въгленчета се превърнаха сълзите.
Жаравата заплака с шепотни искри.
От сенките на спомена във танц се разгоряха
вълшебните милувки, както някога преди.
Душа, разпъната във свойто откровение.
Изтръпва от виденията на страстта.
Съблечени, целувките изгарят тишината,
а обичта единствен съдник е в нощта.
На устните въздишката е спряла.
Кръвта надига се във порив нов.
А на перваза мъничка звезда изгряла,
трепти във ритъм с нашата любов.
Луната в своя плащ
две влюбени сърца обгръща.
И пази ги от хорските очи.
За да сме щастливи всяка нощ
във спомена си, само аз и ти.
Таня Кирилова
май 2009 г
© Таня Кирилова All rights reserved.
