8 ago 2024, 17:23

Сенокос 

  Poesía
236 3 6

С гръб към залеза на светлината, 

те плавно,със уверен ритъм 

косят растящите си сенки.

 

Покосените редици--зелени воини,

паднали в дълги върволици:

приемат мрака и заспиват. 

 

Умора примирява косачи и треви,

останали без дъх и корен.

С ухание на сено и пръст. 

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??