С гръб към залеза на светлината,
те плавно,със уверен ритъм
косят растящите си сенки.
Покосените редици--зелени воини,
паднали в дълги върволици:
приемат мрака и заспиват.
Умора примирява косачи и треви,
останали без дъх и корен.
С ухание на сено и пръст.
© Стойчо Станев Все права защищены