Сентенция

СЕНТЕНЦИЯ

За жалост истината е такава
и тя е стара колкото света -
щом червейчето в блатото изплува,
за дъното не мисли след това...

Така Човекът, щом е край софрата,
щом сгрее той на огъня ръце,
продава си на Дявола душата,
но кокала си да държи в ръце...

Забравя висшите си идеали...
Спатъхва и бунтовния му плам...
Загърбва той съратници, другари,
да може кокала да ръфа сам...

И вече светлите мечти и думи
остават само подли хитрини...
И битките, изстрадани с куршуми,
изглеждат  му  излишни са били...

И Дон Кихотовците покрай него,
борците за надежди и мечти,
не са добри за неговото ”его”,

противници за него са дори!...

И вместо с тях, огражда се с еснафи.
А него от това не го боли!...
За миналото пише епитафи
и стреля със отровните стрели!...

О, този свят е пълен с интриганти.
Те трупат своя мръсен капитал...
Домогват се до чужди диаманти...
Но Бог за тях е кучета създал!...

Така че всичко трябва да се плаща,
защото няма обед без пари...
А всеки, който ей това не схваща,
на клада някой ден ще изгори!