Jul 23, 2011, 11:22 AM

Сентенция

  Poetry » Civic
771 2 1

СЕНТЕНЦИЯ


За жалост истината е такава
и тя е стара колкото света -
щом червейчето в блатото изплува,
за дъното не мисли след това...

 

Така Човекът, щом е край софрата,
щом сгрее той на огъня ръце,
продава си на Дявола душата,
но кокала си да държи в ръце...

 

Забравя висшите си идеали...
Спатъхва и бунтовния му плам...
Загърбва той съратници, другари,
да може кокала да ръфа сам...

 

И вече светлите мечти и думи
остават само подли хитрини...
И битките, изстрадани с куршуми,
изглеждат  му  излишни са били...

И Дон Кихотовците покрай него,
борците за надежди и мечти,
не са добри за неговото ”его”,

противници за него са дори!...

 

И вместо с тях, огражда се с еснафи.
А него от това не го боли!...
За миналото пише епитафи
и стреля със отровните стрели!...

 

О, този свят е пълен с интриганти.
Те трупат своя мръсен капитал...
Домогват се до чужди диаманти...
Но Бог за тях е кучета създал!...

 

Така че всичко трябва да се плаща,
защото няма обед без пари...
А всеки, който ей това не схваща,
на клада някой ден ще изгори!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравявам те, Христо, за този страхотен стих! Много мъдрост, а и като поезия е чудесен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...