1 sept 2017, 16:54

Септември

  Poesía » Otra
431 2 2

Изпълнен с топлите лъчи на лятото,
разхладèн от неочакван дъжд,
дълбоко пазещ отпечатъка
на среща със съдбовен мъж,
светът обърнал на тъга
в бодливи спомени да се завръща,
изплакан с капещи листа,
с обятия – мъгла прегръщан,
септември е на моя път –
познат, примамливо омаен,
на морната душа ристорен кът
сред бръчки от посоките незнайни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

01.09.2013

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Наде! Виждам, че продължаваш да пишеш все така хубаво. Поздравления!
  • Невероятно красиво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...