Идва Септември бавно и кротко.
Леко небръснат, леко унесен.
С пъстри очи е , с тиха походка...
Чуй, тананика си някаква песен.
А пък до него , пищна и зряла,
спъпва кокетно една хубавица -
женствена, песенна, светнала цяла,
знае, Септември е нейният рицар.
Есен се казва. Ласкаво име.
Крие в очите си топла надежда.
Жълти листа във косите си има.
Всички сме влюбени в нея, изглежда...