9.09.2019 г., 7:48

Септември

1.2K 2 5

 

Идва Септември бавно и кротко.
Леко небръснат, леко унесен.
С пъстри очи е , с тиха походка...
Чуй, тананика си някаква песен.

 

А пък до него , пищна и зряла,
спъпва кокетно една хубавица -
женствена, песенна, светнала цяла,
знае, Септември е нейният рицар.

 

Есен се казва. Ласкаво име.
Крие в очите си топла надежда.
Жълти листа във косите си има.
Всички сме влюбени в нея, изглежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...