Септември

1 oct 2011, 12:00

Poesía » Otra

445 0 6

Дъждът безутешно ридае

със хиляди капки - красиви сълзú.

Вятърът спира - нещо гадае.

Мъглата страхливо пълзи.

Лицето си мокро изтрива

дъждът със сатенена кърпа синя.

Хоризонтът полека се скрива

зад осланена смокиня.

Сиви поли Есента влачи

и стъпките ù люлеят тревата.

Самотно дърво очаква здрача,

заслушано в тишината.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Enena (Елена Нинова)

2011-10-05T20:33:24+03:00

Не си и помисляй, че не следя всичко.Тази тьга,ме кара да изтрьпвам,но всяко не6то има красота.Продьлжавай напред!
Смиф (Валентин Евстатиев)

2011-10-05T11:52:01+03:00

Заслушах се.
ekstasis (Михаил Цветански)

2011-10-01T21:26:34+03:00

Поздравления, Нина!
batstefko1 (Ст)

2011-10-01T12:32:04+03:00

А от мен-за Вас:
ОКТОМВРИ
На тополите от есенните пламъци
изгарят птичите ята.
Стопяват се крила,тъга и крясъци
и се превръщат във мъгла.

А Вашето стихотворение е великолепно!Само със забележка за заглавието
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-10-01T12:02:52+03:00

Картина - състояние...
Поздрав, Нина!
doreto66 (Дора Павлова)

2011-10-01T12:01:17+03:00

картина по-скоро от късен октомври