1.10.2011 г., 12:00

Септември

604 0 6

Дъждът безутешно ридае

със хиляди капки - красиви сълзú.

Вятърът спира  -  нещо гадае.

Мъглата страхливо пълзи.

 

Лицето си мокро изтрива

дъждът със сатенена кърпа синя.

Хоризонтът полека  се скрива

зад  осланена смокиня.

 

Сиви поли   Есента влачи

и стъпките ù люлеят тревата.

Самотно дърво очаква здрача,

заслушано в тишината. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не си и помисляй, че не следя всичко.Тази тьга,ме кара да изтрьпвам,но всяко не6то има красота.Продьлжавай напред!
  • Заслушах се.
  • Поздравления, Нина!
  • А от мен-за Вас:
    ОКТОМВРИ
    На тополите от есенните пламъци
    изгарят птичите ята.
    Стопяват се крила,тъга и крясъци
    и се превръщат във мъгла.

    А Вашето стихотворение е великолепно!Само със забележка за заглавието
  • Картина - състояние...
    Поздрав, Нина!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...