laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
1 окт. 2011 г., 12:00

Септември 

  Поэзия » Другая
446 0 6

Дъждът безутешно ридае

със хиляди капки - красиви сълзú.

Вятърът спира  -  нещо гадае.

Мъглата страхливо пълзи.

 

Лицето си мокро изтрива

дъждът със сатенена кърпа синя.

Хоризонтът полека  се скрива

зад  осланена смокиня.

 

Сиви поли   Есента влачи

и стъпките ù люлеят тревата.

Самотно дърво очаква здрача,

заслушано в тишината. 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??