1 окт. 2011 г., 12:00

Септември

607 0 6

Дъждът безутешно ридае

със хиляди капки - красиви сълзú.

Вятърът спира  -  нещо гадае.

Мъглата страхливо пълзи.

 

Лицето си мокро изтрива

дъждът със сатенена кърпа синя.

Хоризонтът полека  се скрива

зад  осланена смокиня.

 

Сиви поли   Есента влачи

и стъпките ù люлеят тревата.

Самотно дърво очаква здрача,

заслушано в тишината. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не си и помисляй, че не следя всичко.Тази тьга,ме кара да изтрьпвам,но всяко не6то има красота.Продьлжавай напред!
  • Заслушах се.
  • Поздравления, Нина!
  • А от мен-за Вас:
    ОКТОМВРИ
    На тополите от есенните пламъци
    изгарят птичите ята.
    Стопяват се крила,тъга и крясъци
    и се превръщат във мъгла.

    А Вашето стихотворение е великолепно!Само със забележка за заглавието
  • Картина - състояние...
    Поздрав, Нина!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...