Oct 1, 2011, 12:00 PM

Септември

  Poetry » Other
606 0 6

Дъждът безутешно ридае

със хиляди капки - красиви сълзú.

Вятърът спира  -  нещо гадае.

Мъглата страхливо пълзи.

 

Лицето си мокро изтрива

дъждът със сатенена кърпа синя.

Хоризонтът полека  се скрива

зад  осланена смокиня.

 

Сиви поли   Есента влачи

и стъпките ù люлеят тревата.

Самотно дърво очаква здрача,

заслушано в тишината. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не си и помисляй, че не следя всичко.Тази тьга,ме кара да изтрьпвам,но всяко не6то има красота.Продьлжавай напред!
  • Заслушах се.
  • Поздравления, Нина!
  • А от мен-за Вас:
    ОКТОМВРИ
    На тополите от есенните пламъци
    изгарят птичите ята.
    Стопяват се крила,тъга и крясъци
    и се превръщат във мъгла.

    А Вашето стихотворение е великолепно!Само със забележка за заглавието
  • Картина - състояние...
    Поздрав, Нина!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...