29 sept 2018, 23:41

Септември, довиждане!

  Poesía
2.3K 2 18

Мой първи есенен месец със Р!

Прекрасен Септември гальовен!

Дойде време да си кажем сбогом!

Да се прегърнем нежно с обич,

Септември, мой месец дъждовен!

Ти даде ми всичко, което поисках!

От всичко по много и от сърце!

А аз всеки ден към мечтите си литвах

И се връщах с пълни ръце!

Мой прекрасен, шарен, шумен месец с Р,

отиваш си със птичи полет.

Ще се завърнеш, пъстър като пролет!

Ще те прегърна пак и ще те слушам,

Как ми говориш с птичи глас и дъждове...

Да ми разказваш как живял си

 с други хора, в други градове...

Дали и там така са те обичали?

Дали благодарни думи са изричали?

Дали са се кичили със твойте цветове?

Дали са заспивали със твойте гласове?

Септември, мой месец любим!

Довиждане отново! На мен си ми необходим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря..
  • Много нежна изповед към любимия...пък може и месец! Поздравления, харесва ми стихът ти, Марги!
  • Благодаря, че спря при мен, Иржи! Когато един хубав период свърши, как да го пуснеш просто така? Аз го посрещнах със стих и го изпратих. Напълно заслужено! Обожавам април и септември. А, този беше божествен!
  • Сякаш се прощаваш с любим човек,Марги!Явно много ти е напълнил душата,мислех,че си родена в него,но явно е нещо по-скъпо....А стихът ти е наистина интересен и в него има всичко-възхищение,прощаване,мечта да се върне/септември/ отново!С възхищение и от мен,браво!
  • покланям се...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...