Sep 29, 2018, 11:41 PM

Септември, довиждане!

  Poetry
2.3K 2 18

Мой първи есенен месец със Р!

Прекрасен Септември гальовен!

Дойде време да си кажем сбогом!

Да се прегърнем нежно с обич,

Септември, мой месец дъждовен!

Ти даде ми всичко, което поисках!

От всичко по много и от сърце!

А аз всеки ден към мечтите си литвах

И се връщах с пълни ръце!

Мой прекрасен, шарен, шумен месец с Р,

отиваш си със птичи полет.

Ще се завърнеш, пъстър като пролет!

Ще те прегърна пак и ще те слушам,

Как ми говориш с птичи глас и дъждове...

Да ми разказваш как живял си

 с други хора, в други градове...

Дали и там така са те обичали?

Дали благодарни думи са изричали?

Дали са се кичили със твойте цветове?

Дали са заспивали със твойте гласове?

Септември, мой месец любим!

Довиждане отново! На мен си ми необходим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря..
  • Много нежна изповед към любимия...пък може и месец! Поздравления, харесва ми стихът ти, Марги!
  • Благодаря, че спря при мен, Иржи! Когато един хубав период свърши, как да го пуснеш просто така? Аз го посрещнах със стих и го изпратих. Напълно заслужено! Обожавам април и септември. А, този беше божествен!
  • Сякаш се прощаваш с любим човек,Марги!Явно много ти е напълнил душата,мислех,че си родена в него,но явно е нещо по-скъпо....А стихът ти е наистина интересен и в него има всичко-възхищение,прощаване,мечта да се върне/септември/ отново!С възхищение и от мен,браво!
  • покланям се...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....