Дъждът се стича по полуголото ми тяло.
Капчиците се вливат в моята душа...
По устните ми черешови се впиват,
желаещи от твоите да опитат.
Роклята ефирна очерта извивките ми нежни.
В гърдите ми желание за страст се зароди.
С пръсти нежно ти ги докосни
и от капките по тях с устни отпий.
Очите ми жадуват те в този миг,
прегърни ме и завинаги до мен остани.
По гърба ми пръсти приплъзни,
с устни ти дъха ми спри.
Сърцето ми за Теб е отредено.
То бие силно като никой път.
Твоето сърце иска да усети
и в едно завинаги да бъдат.
Роклята по тялото ми се свлече
и гола стоя аз пред теб...
В тази нощ септемврийска
в прегръдката ти ще заспя.
Дъждът по прозореца се стича.
А ние с теб се сливаме в едно.
Любовта ни силна ще бъде
като вековно септемврийско дърво.
В тишината длани ще протегнем
и тайните си тихо и смирено ще узнаем.
Капчици кристални – така вълшебни и омайни,
като бистра вода, омагьосващи всяка душа...
Искра на любовта е разпалена в нас
и запечатва в чистите ни сърца
надежда за любовта.
Завинаги да бъдем Аз и Ти
в добри и лоши дни.
© Босилка Алексова Todos los derechos reservados