7.10.2011 г., 15:17

Септемврийски дъжд

712 0 0

Дъждът се стича по полуголото ми тяло.

Капчиците се вливат в моята душа...

По устните ми черешови се впиват,

желаещи от твоите да опитат.

 

Роклята ефирна очерта извивките ми нежни.

В гърдите ми желание за страст се зароди.

С пръсти нежно ти ги докосни

и от капките по тях с устни отпий.

 

Очите ми жадуват те в този миг,

прегърни ме и завинаги до мен остани.

По гърба ми пръсти приплъзни,

с устни ти дъха ми спри.

 

Сърцето ми за Теб е отредено.

То бие силно като никой път.

Твоето сърце иска да усети

и в едно завинаги да бъдат.

 

Роклята по тялото ми се свлече

и гола стоя аз пред теб...

В тази нощ септемврийска

в прегръдката ти ще заспя.

 

Дъждът по прозореца се стича.

А ние с теб се сливаме в едно.

Любовта ни силна ще бъде

като вековно септемврийско дърво.

 

В тишината длани ще протегнем

и тайните си тихо и смирено ще узнаем.

Капчици кристални – така вълшебни и омайни,

като бистра вода, омагьосващи всяка душа...

 

Искра на любовта е разпалена в нас

и запечатва в чистите ни сърца

надежда за любовта.

Завинаги да бъдем Аз и Ти

в добри и лоши дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Босилка Алексова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...