Септемврийски дъжд

Дъждът се стича по полуголото ми тяло.

Капчиците се вливат в моята душа...

По устните ми черешови се впиват,

желаещи от твоите да опитат.

Роклята ефирна очерта извивките ми нежни.

В гърдите ми желание за страст се зароди.

С пръсти нежно ти ги докосни

и от капките по тях с устни отпий.

Очите ми жадуват те в този миг,

прегърни ме и завинаги до мен остани.

По гърба ми пръсти приплъзни,

с устни ти дъха ми спри.

Сърцето ми за Теб е отредено.

То бие силно като никой път.

Твоето сърце иска да усети

и в едно завинаги да бъдат.

Роклята по тялото ми се свлече

и гола стоя аз пред теб...

В тази нощ септемврийска

в прегръдката ти ще заспя.

Дъждът по прозореца се стича.

А ние с теб се сливаме в едно.

Любовта ни силна ще бъде

като вековно септемврийско дърво.

В тишината длани ще протегнем

и тайните си тихо и смирено ще узнаем.

Капчици кристални – така вълшебни и омайни,

като бистра вода, омагьосващи всяка душа...

Искра на любовта е разпалена в нас

и запечатва в чистите ни сърца

надежда за любовта.

Завинаги да бъдем Аз и Ти

в добри и лоши дни.