jollyroger (Коста Качев)
1543 16
2 ago 2015, 8:53

Серенада 

  Poesía » Otra
456 0 5

 

 

Серенада

 

Слезе над градчето вечер-

топла и безгрижна...

Вятър луднал из далече

сенките раздвижва...

 

Гаснат лампите верижно,

всяка глъч замира:

само Вятърът се движи-

мира не намира.

 

Във нощта едни след други

къщите се скриват,

в тях не любени съпруги

дълго не заспиват...

 

... От към кръчмата на групи

идат музиканти-

все бохеми, все прочути,

вихрени таланти...

 

А напред върви разрошен

момък, спира често

и със залезът разкошен

си нашепват нещо...

 

До дървото след завоя

всички дъх стаяват,

инструментите настройват-

момъкът запява...

 

А с гласът му: нежен, топъл,

песен се понася,

сърцеловна като вопъл

тя нощта оглася...

 

За любов безумна в нея

силна като жажда,

вгледан във Луната пее-

в чарът й се вгражда;

 

за красивата магия

на нощите лете,

как любов внезапна крие-

всяко полско цвете;

 

как към залезът отплава

хванала вълната,

лодка търсеща забрава-

с вятърът в платната...

 

... Нощ, звезди и пълнолуние,

Време- върнато обратно:

Любовта е като струна

дръпната внезапно...

 

... Хубавица луннокоса

на балкон излиза-

с пусната коса и боса,

в дълга бяла риза.

 

Към певеца хвърля роза

влюбено момата,

след това с изящна поза

и коса отмята...

 

Светват къщите заспали,

песента ги грабва,

че за любовта- разбрали-

да са будни трябва...

 

И политат много рози,

там във здрача летен

и е фантастичен този-

сякаш дъжд кометен...

 

Бързо лятна нощ преваля

чарът си отмъква

и небето избелява...

...  Песента замлъква,

 

инструментите нарамват

и със стъпка лека

към звездите тръгват бавно

в лунната пътека...

 

... Къщите свенливо гаснат:

Любовта заклеват,

а в такава нощ прекрасна-

булките зачеват...

 

Коста Качев,

01.08.2015.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??