Серенада
Серенада
Слезе над градчето вечер-
топла и безгрижна...
Вятър луднал из далече
сенките раздвижва...
Гаснат лампите верижно,
всяка глъч замира:
само Вятърът се движи-
мира не намира.
Във нощта едни след други
къщите се скриват,
в тях не любени съпруги
дълго не заспиват...
... От към кръчмата на групи
идат музиканти-
все бохеми, все прочути,
вихрени таланти...
А напред върви разрошен
момък, спира често
и със залезът разкошен
си нашепват нещо...
До дървото след завоя
всички дъх стаяват,
инструментите настройват-
момъкът запява...
А с гласът му: нежен, топъл,
песен се понася,
сърцеловна като вопъл
тя нощта оглася...
За любов безумна в нея
силна като жажда,
вгледан във Луната пее-
в чарът й се вгражда;
за красивата магия
на нощите лете,
как любов внезапна крие-
всяко полско цвете;
как към залезът отплава
хванала вълната,
лодка търсеща забрава-
с вятърът в платната...
... Нощ, звезди и пълнолуние,
Време- върнато обратно:
Любовта е като струна
дръпната внезапно...
... Хубавица луннокоса
на балкон излиза-
с пусната коса и боса,
в дълга бяла риза.
Към певеца хвърля роза
влюбено момата,
след това с изящна поза
и коса отмята...
Светват къщите заспали,
песента ги грабва,
че за любовта- разбрали-
да са будни трябва...
И политат много рози,
там във здрача летен
и е фантастичен този-
сякаш дъжд кометен...
Бързо лятна нощ преваля
чарът си отмъква
и небето избелява...
... Песента замлъква,
инструментите нарамват
и със стъпка лека
към звездите тръгват бавно
в лунната пътека...
... Къщите свенливо гаснат:
Любовта заклеват,
а в такава нощ прекрасна-
булките зачеват...
Коста Качев,
01.08.2015.
© Коста Качев All rights reserved.
