13 mar 2007, 9:57

Сестра

  Poesía
889 0 6
"посвещавам го на теб, Герда"

Залезът днес кърви от цветове...
вятърът поляни тихи гали и шепти.
Клонки сиви днес носят топлина...
и притихва всичко в мен...
от твоя дъх на лято и роса.

Вечност ми дари, облегната до мен,
да бъдем неразделни... брат... сестра
отвъд деня... отвъд нощта...
.... това е нашата съдба сега.

Много болка в себе си тая. Прости...
но утрото носи със себе си надежда
Един до друг с мрака ще се борим...
нощ да бъде... но светлина си ти...
изгрев последен... този на надежда.

Прегръдка с нежност ти ми подари...
сред залези от цветове студени...
сред толкова мечти от живота изгорени
запазих си една, назовах я тихо с име
...това си ти... Сестра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...