Сестра
Залезът днес кърви от цветове...
вятърът поляни тихи гали и шепти.
Клонки сиви днес носят топлина...
и притихва всичко в мен...
от твоя дъх на лято и роса.
Вечност ми дари, облегната до мен,
да бъдем неразделни... брат... сестра
отвъд деня... отвъд нощта...
.... това е нашата съдба сега.
Много болка в себе си тая. Прости...
но утрото носи със себе си надежда
Един до друг с мрака ще се борим...
нощ да бъде... но светлина си ти...
изгрев последен... този на надежда.
Прегръдка с нежност ти ми подари...
сред залези от цветове студени...
сред толкова мечти от живота изгорени
запазих си една, назовах я тихо с име
...това си ти... Сестра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
