Mar 13, 2007, 9:57 AM

Сестра

  Poetry
886 0 6
"посвещавам го на теб, Герда"

Залезът днес кърви от цветове...
вятърът поляни тихи гали и шепти.
Клонки сиви днес носят топлина...
и притихва всичко в мен...
от твоя дъх на лято и роса.

Вечност ми дари, облегната до мен,
да бъдем неразделни... брат... сестра
отвъд деня... отвъд нощта...
.... това е нашата съдба сега.

Много болка в себе си тая. Прости...
но утрото носи със себе си надежда
Един до друг с мрака ще се борим...
нощ да бъде... но светлина си ти...
изгрев последен... този на надежда.

Прегръдка с нежност ти ми подари...
сред залези от цветове студени...
сред толкова мечти от живота изгорени
запазих си една, назовах я тихо с име
...това си ти... Сестра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...