"посвещавам го на теб, Герда"
Залезът днес кърви от цветове...
вятърът поляни тихи гали и шепти.
Клонки сиви днес носят топлина...
и притихва всичко в мен...
от твоя дъх на лято и роса.
Вечност ми дари, облегната до мен,
да бъдем неразделни... брат... сестра
отвъд деня... отвъд нощта...
.... това е нашата съдба сега.
Много болка в себе си тая. Прости...
но утрото носи със себе си надежда ...