2 feb 2008, 9:02

Сестричката ми плака за бонбони...

  Poesía
1.7K 1 31

За пръв път чувах как пищят съседите,

и първите петли, преди линейката.

Две сини лампи ослепиха времето.

Сестричката ми плака за фенерчето си.

Чертаха с тебешир.  А фотографите

пощракаха за утрешната хроника.

Достойно се усмихвах. Като паметник.

Сестричката ми плака  за бонбони.

Изнесоха в носилка първо мама,

и татко - с пет минути закъснение.

Зарити под чаршафи, като ангели...

 

Сестричката ми плака. Вместо мене.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...